След успешни конкурсни изпити се класирах за слушател в Бронетанковата военна академия в Москва. Вече бях станал капитан с осем годишен стаж в бойните части на армията. Време ми беше да продължа военното си образование.
На 01.09.1977 г. прекрачих прага на прочутата академия, подготвила хиляди офицери, генерали и маршали, записали имената си като герои и славни пълководци през Втората световна война.
Самата академия се намираше в московския дворец на Екатерина. Сградата беше красива, величествена и с доста сложно вътрешно устройство. За годините, които прекарах в нея, не успях да опозная всичките й коридори, зали, вътрешни дворове и „переходи”. Говореше се, че този дворец е свързан с Кремъл чрез тунел, който бил вече зазидан, но по него при нужда са преминавали тайно казаци, разбира се с конете си. Започнах обучението си с голямо вълнение и надежда за допир с истинската военна наука. Още първите ми впечатления дадоха храна за тази надежда. И нашата ВА „Г. С. Раковски” е впечатляваща както със своята стара и стилна сграда, така и със своята вековна история. И тя дава сериозни знания и е подготвила голяма част от историческите личности на България, но тук нещата бяха от друг мащаб. От пръв поглед си личеше, че съм попаднал във военно заведение на супер голяма държава и световна сила.
Учебните зали и кабинети се разполагаха в помещения, строени за царски спални, дневни, приемни и бални зали. На всякъде имаше извити и богато декорирани стълби. Подовете бяха покрити с фантастични мозайки и първокласни паркети. Над главите ни висяха огромни и красиви полилеи, част от които златни. Движейки се из коридорите на двореца понякога ми се струваше, че зад някой ъгъл ще зърна самата Екатерина или поне един царски генерал. Стените на двореца бяха пропити с история. Шест десетилетия след Октомврийската революция в Русия духът на империята витаеше още наоколо.
Кабинетите на академията бяха оборудвани богато с учебни пособия. Имаше от пиле мляко, всичко, което се произвеждаше за танка и за изучаваната бойна техника в Русия, както и образци от САЩ, Германия, Китай и някои други страни. Имаше даже обогатен уран, който се съхраняваше в специално обезопасено помещение, посещавано от нас в специалните часове по ракетно-ядрена техника. Тук нищо не се преподаваше само на книга или по схеми, а се виждаше и пипаше „на живо”. Не се жалеха пари за учебно-материална база...