През пролетта на 1994 година Министерството на отбраната обяви конкурс за двумесечна специализация през следващата година в Сухопътните войски на Франция. Аз подадох документите си за участие в конкурса на минутата. Не можех да си позволя да изпусна този шанс. Франция е страната, в която съм искал винаги да отида. Даже имаше такова време, когато си мечтаех за Сорбоната и бях готов да емигрирам за да уча в нея.
Самата специализация не ми беше кой знае колко нужна. По това време аз бях полковник и то с генералски лампази. Бях покорил самия върх на професионалната пирамида, имах знания и опит по-голями от предлаганите в която и да е специализация. Беше ми нужна Франция. Беше ми нужно докосване до страната на моите младежки мечти.
До конкурса бях допуснат много трудно. Цивилните ръководства на МО години на ред работеха по посока доказване на недоказуемото, че полковниците са някакви хора без качества, закостеняли, направо тъпи. На това основание се направи опит до конкурса да се допуснат всякакви други, но не и полковници. Министърът склонил да ме допусне чак след като един генерал, заместник на ГЩ, му казал, че ме познава лично и че няма да издържа изпитите. От друга страна, добавил генералът, това щяло да бъде полезно за службата защото аз съм бил с много високо самочувствие и след провала на изпита съм щял да стана по-кротък и сговорчив.
Аз, разбира се, спечелих конкурса, както съм печелел всички конкурси, на които съм се явявал. Сега оставаше министърът да утвърди резултатите и да ме изпрати на беседа с френския военен аташе за окончателно решение...