В първите години на прехода, по времето на президента Желев и още преди да дойде правителството на СДС с премиер Филип Димитров, беше регистрирана Българската офицерска легия Г. С. Раковски.
По своя замисъл Легията следваше да обедини демократично настроените офицери, които да подпомогнат от вътре предстоящите реформи в армията, както и да са един от гарантите за мирния преход.
За водач на Легията беше избран младият летец, капитан Бояджиев. Той и цялото ръководство на Легията бяха в много близки отношения с президента Желев и на практика следваха указанията му.
От такава организация имаше нужда. В продължение на десетилетия Българската армия се градеше като въоръжена сила на Комунистическата партия и мнозина не можеха да си представят, че един ден тя ще се превърне в национален, а не в партиен инструмент. Ръководната роля на Комунистическата партия в армията формално беше отменена, но на практика продължаваше. Не само министърът, но и целият й ръководен състав бяха тясно свързани с партията и бяха готови да изпълнят всяка задача, поставена им по партийна линия. Това беше опасно за страната.
В Комунистическата партия по това време имаше хора, за които демокрацията беше неприемлива и бяха готови да й посегнат и с оръжие. В самата армия хората с подобни разбирания преобладаваха. Думите на Петър Младенов „По-добре е танковете да дойдат!” не бяха празни думи. Зад тях стоеше определена готовност и организация. Стояха генерали и офицери, имащи власт да предприемат действия, от които обществото ни нямаше да се съвземе с десетилетия. Появата на офицерската легия се прие като бунт на младите. Генералите говореха, че тя не може да обхване министерството и ГЩ. Това наложи изграждането на структура на Легията и в самото министерство...