Санкт Петербург
Публикувано през Май, 2008 от Кирил Арсов
През зимата на 1989 година бях изпратен на шест месечна специализация във Военната академия „Тил и транспорт” в Санкт Петербург, тогава още носещ името Ленинград.
По това време бях подполковник и служех в Министерството на отбраната като главен експерт по автомобилната техника. Занимавах се предимно с инженерни въпроси от областта на експлоатацията и ремонта на автобронетанковата техника. С войските работех по-рядко, а се занимавах предимно със заводите и военния научен институт. Това беше ново направление за мен, но аз го приех като необходима стъпка в развитието си. Войските познавах на пръсти и нямаше тайни за мен, но заводите бяха нещо ново. Наложи се да чета множество технически документации относно организиране на производството, относно разни технологии и стандарти. Прекарвах по цели седмици в заводите „Хан Крум”, „Овеч”, „Вола” и „Люлин”. Посещавах често „Оптико електрон” и други заводи от ВПК. Най-непозната ми беше областта, която трябваше да ръководя лично и да давам резултати в заповядани срокове. Това беше научно-техническото съпровождане на създаването на нови военно-технически изделия, поръчани от Министерството на отбраната. Обикновено аз бях председател на комисиите, които приемаха разработките на научните и конструкторските колективи от етапа „Идеен проект” до последния етап „Войсково изпитване на изделието”. Тази служба постави на изпитание инженерната ми подготовка и изсмука целия ми войскови опит. Работех с военни и цивилни научни и конструкторски организации, с военни и цивилни заводи. Водех сравнителни изпитания с образци от бившия СССР и НАТО. Правех научни анализи и доклади за пред Научно техническия съвет на министерството.
Работата ме увлече и започнах да постигам резултати, които бяха доста по-значими от очакванията.
Специализацията в Санкт Петербург щеше да ми помогне в професионален план, но аз я приех с радост и по едно друго съображение, не споделено с никой.
Вече бяха минали четири години от перестройката на Горбачов и се виждаше, че в Русия става нещо сериозно. Българската преса го омаловажаваше. Управляващите го подминаваха или се опитваха да го профанизират. Надяваха се да отмине и да се възстанови старото положение. Радио „Свободна Европа” се занимаваше по-сериозно с темата перестройка...