След дълги перипетии и вълнения през есента на 1960 година станах гимназист. Записах се в благоевградската гимназия „Кирил и Методий”, която за моя изненада се оказа със славно минало. Наричаха я неофициално „Бившата Солунска гимназия”, защото е основана в Солун, а по исторически и политически причини се е премествала няколко пъти на север и се е установила трайно в Благоевград. В нея са се учили Яне Сандански, Гоце Делчев и много други известни и заслужили пред българската история хора. Съдбата беше отредила и аз да прекрача прага и.
Влязох в гимназията със свито сърце. Не бях учил в училище с толкова много ученици. Само паралелките на осмите класове бяха девет, а всяка една от тях имаше по 25-30 ученика. Всички ученици бяха с униформи и се държаха някак си сериозно и официално, което ме респектираше. Особен респект изпитвах към учениците от горните класове. Струваше ми се, че те са учители, а не ученици. Бях в пълния смисъл на понятието „заек”. Изпитвах и други страхове и вълнения. Бях отличник, но в Зелениград, а дали знанията ми са достатъчни за тук? Дали тукашните ученици не са по-подготвени, по- способни?
Още в първите седмици някои от притесненията и страховете ми се стопиха. Установих, че по предметите математика, физика, химия и биология съм на ниво. Решавах задачите, знаех формулите и всичко научено в Зелениград е вярно и е достатъчно за тук. Но се очертаха и области, в които зеленоградското ми образование явно понакуцваше. Българският език и литературата, както и всички предмети, базирани върху езика, бяха покрити с бели петна. Нивото ми не беше достатъчно. Не ни бяха научили както трябва. Доста време и усилия ми трябваха за да догоня съучениците си от града. Наложи се да търся помощ от новите си приятели. Цели раздели от литературата и особено литературния анализ, бях изтървал в Зелениград. Просто там учителите не са ни занимавали сериозно с тези неща. Като добавим и факта, че извън училище ние не ползвахме книжовния български език, а трънския диалект, можете да си представите пред какви трудности се изправих. Все едно, че бях отишъл някъде в странство и ми се налага да усвоявам чужд език. За мен беше изморително по цял ден и на всякъде да говоря на книжовен език. Това не ми се беше случвало. Беше направо ужасно...