Много, много старо, а и много красиво село е Зелениград. То е перлата на Трънско. То е бисерът на трънската корона. Хората са се заселили тук защото Бог е създал мястото точно за целта. Събрал е в едно полето, планината и реката. После е добавил високи и красиви скали, обраснали с люляк. Пуснал в планината сърнички, а в реката – пъстърва и зачакал. Не му се наложило да чака дълго. Наоколо живеели умни и практични хора. Те веднага оценили достойнствата на мястото и се преместили тук завинаги. Местността се оживила, закипял живот, разнесли се песни – та до днес. В Зелениград се заселили хора от родовете Ганькьини, Бойни, Кушльини, Катавелини, Будинкьини, Рупникови, Цалини, Видини, Гьелини, Гавальичини, Гьошини, Ждрельини, Дърдини, Шулькьини, Донкьини, Лазини, Гайдарови, Недельови, Марини, Еврамови, Милькьови, Йовчови, Соколови, Джаджини, Комарчеви, Чушеви, Богданови, Басакови, Тодорини, Петрунови, Готовчови, Кръстини, Данчилови, Пешини, Раденови, Цветанови, Нешини, Бинини, Васини, Свиленови, Янкови, Гоцини, Миини, Каравилькьови, Джурини, Паунови, Парцини, Йоцини и още няколко фамилии, които произлизат от тези родове. Къщите им се групирали в три основни махали, запазени в общи линии и до днес – Прудище, която е централната, Странска махала, намираща се на запад от реката и Гремагье, на изток от Прудище, но разделена от него чрез групата къщи на Чукле. Махалите са една до друга. Между тях няма празни пространства. Свързани са с улици, сокаци и пътечки така, че се получава едно цяло – компактно и добре планирано село. Къщите му са потънали в зеленината на градините. Разделящата го на две река е обраснала с върби и тополи. Склоновете на Руй планина, пазещи го от северните ветрове са покрити с борови и букови гори. Откъдето и да го погледнеш ще видиш една и съща гледка-голямо село потънало в зеленина и заобиколено от зеленина.
Град в зеленина-Зелениград!