Човешкият живот е дар от Бога, но ние можем да го осмислим допълнително и да го оцветим с различни багри. Това е по нашите сили. Според науката, а и според мен, на тази възраст мога да го кажа, основните ценностни критерии и човешки стремежи се формират още в ранното детство. Тогава се забиват жалоните, които трасират посоката на житейския ни път. Ние тръгваме по него и вървим до края на дните си. Като дете аз живях в среда, в която хората си помагаха взаимно да преборят немотията, да надвият природата, да изучат децата си. Да помагам на околните, това е урокът, получен от мен като дете.
През целия си живот помагах на хората около мен. Правех го от убеденост, а и съм имал възможности. В училище бях отличник и помагах на слабите. В работата бях силен и помагах на изоставащите. След време станах началник на много хора и им помагах в службата и в личния живот с властта, която имах.
С течение на времето осъзнах, че за да помагаш на хората са нужни не само желание, не само добро сърце, но и ресурси. Започнах да осъзнавам, че в моята мила Родина хората имат нужда от помощ даже и ако са силни, здрави и умни. Нещо нередно имаше около нас. Не достигаха ресурси. Парите бяха малко. Стоките бяха малко. Услугите бяха малко и примитивни като качество. Възможностите за лична изява и оценка бяха малко. Свободите и правата бяха малко.
Дадох си сметка, че за да помогна истински на хората трябва да се потрудя за промяна на глобалната среда около нас. Това означаваше да взема участие в промяната на „реалния социализъм”.
Приех с възторг идеите на „перестройката”. В Горбачов видях съмишленик. Реших, че ще поправим злото. Реших, че ще станем като другите. Хвърлих се в борбата, но истината се оказа друга.
Беше нужен демонтаж, а не перестройка. Беше нужна демокрация, а не демократичен централизъм. Беше нужна пазарна а не планова икономика. Нуждаехме се от модерна Европа, а не от средновековна Азия.
За да се помогне на хората беше нужна продължителна и къртовска работа за промяна на цялостния им живот. Впуснах се в тази политическа стихия и вече виждам първите добри плодове.
Виждам и много нови кусури. Мисля да се захвана с тях.
Псевдо партии се навъдиха и замърсиха политическото пространство. Подкопаха демокрацията.
Броят на крупните крадци и далавераджии отдавна надмина допустимият минимум. Богатството ни чезне в нечии джобове. Псевдо патриоти ни дърпат от Европа. Пречат ни да сме модерни.
В името на хората, които обичам, ще се стремя да работя за съвършенство на нашето общество. Това си заслужава усилията.